Кресна (Kresna)
Крѐсна е град (от 1978, дотогава Гара Пирин) в Югозападна България, намиращ се в област Благоевград, административен център на община Кресна.
Община Кресна (7560 жители) обхваща части от долината на река Струма с живописния Кресненски пролом, от западните разклонения на Пирин и от североизточните склонове на Малешевската планина. Районът е привлекателен със своята самобитност и природна красота.
Град Кресна (4600 жители) е разположен от двете страни на международния път Е-79. Преди града, на живописен завой на река Струма, се намира паметникът на загиналите в Кресненско-Разложкото въстание (1878 г.). На преминаващите правят впечатление храм-паметникът „Свети Иван Рилски“ (от дясно на пътя), приятният център и пясъчните сипеи Мело, които се издигат като гигантско ветрило на изток-североизток, а в дълбочина – величествения хребет на Пирин.
В Пирин се намира красивата курортна местност Синаница (Сини връх), през която минава и популярния пешеходен маршрут към едноименните хижа и езеро, едно от най-красивите в Пирин. Село Влахи покорява посетителя с невероятната си природа и пасторална идиличност. Край Влахи, в село Ощава и в местността Градешка баня се намират известни с лековитостта си минерални извори. В Малешевска планина, по долината на Брезнишка река, се намира царството на вековните чинари. На хълма над село Брезница, на мястото на стар манастир, е построен манастир „Свети пророк Илия“.
Останките от античния град Нейне (край село Долна Градешница) и от средновековния манастир „Св. св. Козма и Дамян“ (край с. Влахи) говорят за вековната история на района. Във всяко едно от населените места в общината има интересни за посещение църкви. Най-старата, „Рождество Богородично“, е в село Влахи и датира от 1750 г.
От двете страни на Струма се намира резерватът „Тисата“ – най-голямото находище на дървовидна хвойна на Балканския полуостров, което се оглася от над сто вида птици. Орнитолози, любители на планински маршрути, рибари и гости – всички са добре дошли в Кресна, където с гостоприемство и топлота ги посрещат местните хора.
Община Кресна (7560 жители) обхваща части от долината на река Струма с живописния Кресненски пролом, от западните разклонения на Пирин и от североизточните склонове на Малешевската планина. Районът е привлекателен със своята самобитност и природна красота.
Град Кресна (4600 жители) е разположен от двете страни на международния път Е-79. Преди града, на живописен завой на река Струма, се намира паметникът на загиналите в Кресненско-Разложкото въстание (1878 г.). На преминаващите правят впечатление храм-паметникът „Свети Иван Рилски“ (от дясно на пътя), приятният център и пясъчните сипеи Мело, които се издигат като гигантско ветрило на изток-североизток, а в дълбочина – величествения хребет на Пирин.
В Пирин се намира красивата курортна местност Синаница (Сини връх), през която минава и популярния пешеходен маршрут към едноименните хижа и езеро, едно от най-красивите в Пирин. Село Влахи покорява посетителя с невероятната си природа и пасторална идиличност. Край Влахи, в село Ощава и в местността Градешка баня се намират известни с лековитостта си минерални извори. В Малешевска планина, по долината на Брезнишка река, се намира царството на вековните чинари. На хълма над село Брезница, на мястото на стар манастир, е построен манастир „Свети пророк Илия“.
Останките от античния град Нейне (край село Долна Градешница) и от средновековния манастир „Св. св. Козма и Дамян“ (край с. Влахи) говорят за вековната история на района. Във всяко едно от населените места в общината има интересни за посещение църкви. Най-старата, „Рождество Богородично“, е в село Влахи и датира от 1750 г.
От двете страни на Струма се намира резерватът „Тисата“ – най-голямото находище на дървовидна хвойна на Балканския полуостров, което се оглася от над сто вида птици. Орнитолози, любители на планински маршрути, рибари и гости – всички са добре дошли в Кресна, където с гостоприемство и топлота ги посрещат местните хора.
Карта - Кресна (Kresna)
Карта
Страна - България
 |
 |
| Национално знаме на България | |
Най-ранните свидетелства за човешко присъствие по земите на днешна България датират от преди 200 – 100 хиляди години, или епохата на палеолита. Към петото хилядолетие преди н.е. в североизточна България процъфтява култура, която създава най-ранните златни украшения в Европа. От античността до Тъмните векове по земите на днешна България се развиват културите на траките, древните гърци, келтите, готите и римляните. С пристигането на славяните през VI век, а век по-късно и на прабългарите, започва процесът на изграждане на българската държавност. През 681 година е основана Първата българска държава, която достига разцвета в развитието си в началото на X век и оказва голямо влияние на източноевропейските народи чрез книжовните си школи и литературата. Тя просъществува до 1018 г., когато попада под византийска власт. Отхвърля я с въстание през 1185 г. Втората българска държава достига върха в могъществото и териториалното си разширение през първата половина на XIII век и съществува между 1185 и 1396 г., когато е завладяна от разрастващата се Османска империя.
Валута / Език (лингвистика)
| ISO | Валута | Символ | Significant Figures |
|---|---|---|---|
| BGN | Български лев (Bulgarian lev) | лв | 2 |
| ISO | Език (лингвистика) |
|---|---|
| BG | Български език (Bulgarian language) |
| TR | Турски език (Turkish language) |